Подаграта представлява кристална артропатия, характеризираща се с нарушения в метаболизма на пикочната киселина, водещи до натрупване на кристали мононатриев урат в ставите, в резултат на което настъпва възпаление в тях.

Етиология
Генетични фактори и вроден ензимен дефект, участващ в синтезата и разграждането на пурините, се считат за отговорни за възникването на първична подагра. Вторична подагра може да настъпи при наличие на заболявания като Артериална хипертония, Захарен диабет, Метаболитен синдром, ХБН. Диетични грешки и алкохолна злоупотреба са рискови фактори за появата на хиперурикемия или подагра. Лечението на някои злокачествени хематологични заболявания може да доведе до тумор лизис синдром, характеризиращ се с повишени стойности на пикочна киселина, калия и фосфатите и ниски стойности на калция в кръвта.

Патогенеза
 Активирането на сложна каскада от нарушения в патогенезата на подагрозния пристъп завършва с образуването на активния цитокин IL-1, участващ във възпалителния процес при подагра. Срещу този цитокин са насочени съвременните биологични средства за лечение.

Клинична картина
Преди появата на острия подагрозен пристъп се натрупват уратните кристали в ставите на фона на безсимптомна хиперурикемия.

Остър подагрозен пристъп
 Болка, оток, зачервяване на засегната става, непозволяващи допир, повишена локална температура карат пациента да посети специалист ревматолог. Оплакванията започват внезапно, предимно нощем, могат да бъдат провокирани от травма, алкохол и при правилно лечение бързо отшумяват. Обикновено се засяга метатарзофалангеалната става на палеца на крака по типа на моноартрит, но не е изключено олигоартикуларно засягане, включващо ходилото, глезенните и коленните стави.
 В периода между пристъпите няма симптоми, характерни за заболяването, но се откриват уратни кристали.

Хронична подагра
 С напредване на заболяването се образуват тофи, представляващи отлагания от кристали мононатриев урат най-често в областта на Ахилесовото сухожилие, бурса олекрани,  по малките стави  на ръцете. Те могат да образуват костни ерозии, типични за подагрозен артрит или да фистулизират.


Диагноза
Диагнозата се поставя на базата на установяване повишени стойности на пикочна киселина в кръвта, изследване на острафазови показатели, рентгенографско изследване с наличие на костни ерозии, поляризационна микроскопия, показваща двойнопречупващи светлината кристали мононатриев урат в синовиалната течност на засегнатата става. В днешно време като метод за диагностика навлезе ставната ехография с образуването на „ двоен контур”, специфичен белег за подагра.  Необходима е оценка на бъбречната функция чрез изследване на нивата на креатинин и урея в кръвта, гломерулната филтрация и креатининовия клирънс.  
Диференциална диагноза се прави предимно със ставни заболявания, протичащи по типа на моноартрит: други кристални артропатии, септичен артрит, хемартроза след травма.

Усложнения
Освен в ставите кристали мононатриев урат могат да се натрупат в паренхима на бъбреците и техните каналчета, водещи до хроничен интерстициален нефрит и бъбречна калкулоза. Някои от клиничните прояви на бъбречно ангажиране са хематурия, дизурия, болка в лумбалната област. Появата на левкоцити и бактерии в урината насочват за появата на инфекция. Увреждането на бъбреците при подагра може да прогресира до хронична бъбречна недостатъчност. При т. нар. тумор лизис синдром може да настъпи остра подагрозна нефропатия с белези на тубулна некроза, протичащи с клиниката на остра бъбречна недостатъчност.

Лечение
 Остър подагрозен пристъп се овладява с помощта на Colchicine и НСПВС-COX-2 инхибитори. При противопоказания към тях като бъбречни, чернодробни и хематологични заболявания се използват кортикостероиди за кратко време. Профилактика на повторни пристъпи се извършва с Colchicine или НСПВС-COX-2 инхибитори в ниски дози в комбинация с уратопонижаващи лекарства-урикозурици или урикоинхибитори. За лечение на рефрактерна подагра и подагра с тофи са въведени биологични средства –IL-1 рецепторни блокери. Контрол върху нивата на пикочната киселина в кръвта, диета бедна на пурини, прием на алкални минерални водят до поддържане на алкално-киселинния баланс в организма и играят ключова роля за предпазване от усложнения.

Прогноза
 Прогнозата зависи от своевременното поставяне на диагноза и провеждане на лечение. При наличие на придружаващи заболявания е неблагоприятна с висок риск за възникване на бъбречно увреждане.